Ти може да не виждаш това, затваряйки очи за обективната реалност, но войната е тук, около теб, против теб. Мощната пропагандна машина на правителството постоянно те залива с огромен поток дезинформация.

Лъжливите средства за масова информация усърдно се занимават с промиването на мозъка ти - за да може само да си седиш, и да не нервничиш. Спецслужбите устройват кърваво шоу, инсценирайки терористични атаки, с цел да създаде у теб образа на "външния враг", стараейки се да замаскират единствения реален враг - правителството. Държавата - експлоататор, правителството- убиец.

Води се война - огромна армия от ченгета разполага с пълномощията да те пребие, осакати, убие. Окажеш ли им и най-малката и пасивна съпротива и ти автоматично ставаш престъпник, пречещ им да вършат своето "правосъдие". Куката има правото на прозивол, като при това е напълно защитен от правителството чрез закона, същината на който е също толкова садистка и извратена, както и мисълта на този човек, който посяга с палка към главата ти. Армията на ченгетата (тя не е нищо друго, освен неофициална, въоръжена до зъби, армия от професионално подготвени убийци с най-широк спектър пълномощия) марширува по улиците на града, в страната, и ти неможеш да не осъзнаваш, че самият факт на тоталния полицейски надзор, отравя живота ти, потиска твоята свобода. Освен това могат да ти разбият главата, да те вкарат в затвора, просто защото си ги погледнал накриво. И за това няма никой да им поиска сметка, защото те са "стражите на обществения ред", които си вършат работата.Но има и още една война. Ежедневна, ежеминутна борба, в която ти също си участник. Тази война е бавно самоубийство, която представлява планомерно разрушаване на околната среда от човека. Това е и война на видовете - унищожение на другите животни, за да може човек да ги яде, да се облича с кожата им или просто за забавление, във формата на кървав лов, корида и всякакви подобни гадости.

Какво включва войната, какво носи тя?

Разрушение, скръб, нищета, болести и глад, бавна гибел  за планетата и твоята собствена смърт. Не мисли, че можеш да пренебрегваш случващото се. Не мисли, че можеш да се оправдаеш с мълчаливото си неучастие в нищо. Ти плащаш за ток, вода, бензин за колата си, а парите отиват за войната. Купуваш си салам, или кожена чантичка, казвайки по този начин "да" на убийствата. Търпиш полицейския произвол и безмълвно наблюдаваш, как отново пребиват твоите приятели, знай, че може и повече никога да не ги видиш. Властта засилва мерките си, а ти мълчаливо превиваш гръб, коленичейки пред профилактически шибащия камшик. Събуди се, води се война! От нея няма как да дезертираш. Защото това е война за оцеляване. Борба за правото да дишаш, да ходиш по тази земя, да летиш в това небе. Право, от което са те лишили. Право, от което са лишили всички, дори тези, които не са в състояние да се защитят.

Но ти можеш да се бориш!

Ти трябва да се бориш за себе си, и за тези, които са слаби и безпомощни пред идващата катастрофа. Къде са те, нашите братя и сестри, които най-много се нуждаят от нашата защита, онези, които дори не могат да разберат защо биват измъчвани, защо ги държат в клетки, подлагат на немислими страдания, подлагат ги на опити в лаборатории, убиват ги заради козината им, месото им, тъпчат ги с хормони, или ги хвърлят на арената за удоволстието на тълпата? Те всички са там, в затворите на индустрията на смъртта. В своите огради, в теснота и задух очакват своята плачевна  участ. В кожарските ферми, от където пътят е само в магазина за кожени палта. Но първо е мъчителната смърт, когато заглушавайки, но не убивайки ги с електрически ток, от тях, докато са живи, се одира кожата, за да не се развали качеството и, в която после ще се загърне някоя богата кучка, която дори няма да си направи труда да се змисли, колко кръв, страдания, болка и ужас и ненавист, носи на раменете си.

Те се гърчат на арената в цирка, под безжалостните удари на камшика на дресьора, и показват чудеса на акробатиката, а след представлението, зад кулисите, когато пияната трупа се разотива по домовете си, ги чакат тесните мръсни клетки, оскъдният обяд, болести, самота и неизразима тъга. Те живеят в лабораториите на вивисекторите, не живеят дълго и това съществуване от първия до последния момент е изпълнено само с болка, болка, болка... И няма как да се опише природата на човешката жестокост по отношение на другите животни. И няма как тя да бъде оправдана! Хората са създали индустриите на смъртта, за своето удобство, заради алчността си, която няма предели, удовлетворявайки своите извратени садистки желания, изглежда, че кървавите реки ще трябва да текат безкрайно, че източникът на болката и страданията няма да спре, никога няма да замлъкне предсмърният крясък...

Ти можеш да спреш това! Можеш да се бориш с неправдата! Изправи се в защита на животните, просто започни да действаш, без излишни думи. В света, в който управляват парите, а животът не струва нищо, няма време за дълги разсъждения и спорове. Ти искаш да промениш света - промени го! Промени себе си, твърдо се противопоставяй и спри да търпиш несправедливостта. Навсякъде, където безнаказано се върши зло - дай отпор! Така постъпват всички, на които са им скъпи идеалите за Свобода, Равенство и Братство.

Само прякото действие може да спасява невинни животи.
Твоето място е там, където е фронта.
ФРОНТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЖИВОТНИТЕ