Без съмнение консумацията на месо причинява най-негативни последствия върху животните. Между 90 - 95% от животните, които страдат и умират поради човешка намеса, умират заради това че животните се възприемат като „храна”.

Още от деца ни въвеждат в свят, в който яденето на месо е нещо „нормално”. Поради тази причина много от нас никога не се питат дали това е правилно. Поради тази причина ние виждаме парчето месо като моментно удоволствие, докато за животните това е живота им. Да приемаме това така е възможно само ако интересите на животните са незначителни. Ако се замислим обаче, ще видим че да приемем това не е толкова лесно.

Не всяко действие срещу животните им причинява болка. Но въпреки това ние пренебрегваме най-важния им интерес - този да живеят.

Независимо дали е болезнена или не, смъртта винаги означава да лишим някого от възможността да преживее положителни емоции.

Освен да имаме интерес да не страдаме, ние животните (помнете, че ние хората сме животни също) също имаме интерес да изпитваме удоволствие като под това се има предвид да запазим нашето физическо здраве и нашата свобода, и най-важното нашия живот. Само когато сме близо до неизбежна и болезнена смърт ние осъзнаваме, че най-важното не е да не изпитваме болка, а това да живеем. Всъщност много от нас биха се борили да запазят живота си дори и това да означава да изпитат огромно количество болка. Това означава, че е безпредметно да поставяме желанието на животните да не изпитват болка над това да живеят - и двете са изключително важни.

Как „живеят” животните?

Всеки начин на отглеждане на животни за човешка консумация неминуемо води до ограничаване на тяхната свобода. Нормално е за такива животни да се отглеждат в тесни помещения, където никога не прониква слънчева светлина. Например във всяка индустриална ферма „жилищата” на кокошките са с размер на лист хартия формат А4. Те биват наблъсквани по 4-5 в едно такова, което не им позволява да избегнат ударите от другите стресирани птици. Птиците са в постоянен стрес в този затвор и дори не могат да мръднат (да се обърнат, да разпънат криле и дори да легнат). Решетките по дъното на клетката раняват и осакатяват краката им, като причинавят множество рани и деформации.  Понякога краката им биват напълно „хванати” от клетката (това означава, че когато дойде време да се транспортират до кланиците те биват буквално „изразяни” от клетката).

Кравите по подобен начин се държат в тесни помещения, в които нямат място дори да се обърнат. Прасетата страдат от същата съдба или се отглеждат в големи помещения, където са наблъскани хиляди. Останалите животни (като агнетата, патиците, щраусите и елените) също се отглеждат в подобни условия. Екскрементите и труповете на умрелите животни не се премахват с дни. Те биха умрели от множество инфекции ако не бяха антибиоците и химичните препарати, които се добавят в храната им (която от своя страна е пълна с хормони и остатъчни продукти, за да могат да наддават тегло колкото се може по- бързо и по- икономически изгодно). Животът на животните „отглеждани на свобода” не е пикник. Тези животни може да са в клетки, но те се отглеждат в затворени помещения и също не са наистина свободни.

В рибните ферми, рибата също се угоява в малки изкуствени водоеми и страдат от множество болести, поради което постоянно биват подложени на третиране с антибиотици.

И как „умират”?

Клането е също ужасяващо за животните. Много от тях умират още на път към кланицата заради ниските условия по време на траспорт. Животните биват натъпквани в много малки помещения и не им се дават храна и вода, тъй като е икономически по-изгодно (те вече са напълняли достатъчно).
Кланиците, също както и фермите, са част от бизнеса и са под постоянен икономически натиски. Следователно, за да се максимализират печалбите животните „преминават” през кланицата възможно най-бързо и това води до неправилно зашеметяване, което пък от своя страна води до това, че голяма част от животните биват одрани или сварявани докато са все още живи, или са в пълно съзнание.

Клането е абсолютно същото за животните „отглеждани на свобода”. Този вид „производство” на месо пренебрегва и игнорира интересите на животните, както всяка експлоатация и убийство. Рибата също е жертва на ужасяващо болезнена смърт причинена по различни и отвратителни начини. Много от тях умират още в момента, в който биват извадени от дъното на морето от декомпресация- поради големите разлики в наляганията вътрешните им органи буквално излизат от устите им. Други умират от задушаване, веднъж щом са извадени от морето. Трети умират замразени живи когато ги прибират в хладилниците или смачкани под натиска на другите риби, а дори някои от тях биват сварявани живи. Още повече, че в моретата има хиляди изоставени мрежи, които причиняват смърт не само на рибата, но и на други животни (като костенурки, птици, морски бозайници).

Превръщането на съзнателни, живи организми в храна няма да се оправдае ако просто се въведат „хуманни” начини за убийство.

Поради това, че лишаваме животните от най-важния им интерес - когато решим да прекратим неговия или нейния живот, за да бъде сервиран или сервирана като храна - ние приемаме всяка форма на малтретиране като нещо нормално.

Посланието е ясно - няма извинение за това, че сме лишили съзнателно същество от живота му или за това, че сме го подложили на страдание.