Активистите от движението за “права на животните” вярват, че животните са ценни сами по себе си и че тяхната цена не се определя от това, каква стойност имат те за хората. Животните имат право да са свободни от подтисничество и от малтретиране от страна на хората.

Идеята за права на животните може би се струва много далечна за някои хора, защото в наше време експлоатацията и убийствата на животни се възприемат като нормално нещо в много социални аспекти. Но какво е социално допустимо варира при различните култури. Например за някои идеята да се ядат кучета е ужасна, а за други идеята за консумацията на телешко. Това че тези социални аспекти варират в различните култури е доказателство, че убийствата на животни са заложени в самите култури по различен начин, а не се основават на някакъв морален принцип като цяло.

В своята същност движението за права на животните има два основни принципа: отхвърляне на видовизма, и осъзнаването на това че животните са съзнателни същества.

Видовизъм

Видизмът е третиране на едни индивиди по коренно различен начин в сравнение с други на базата на вида им. Често бива сравняван със сексизма и расизма.

Какво не е наред с видовизма?

Активистите за права на животните вярват, че третирането на животните по различен начин от хората, само защото са от друг вид, е деспотично и морално грешно. Разбира се има различия между хората и животните, но тези различия не са морално издържани. Например вярата в това, че хората са по-интелигентни от животните няма нищо общо с морала. Това би означавало, че ако един човек е по-умен от друг би трябвало да има повече права от него. Дори тази идея да е морално издържана, тя не се отнася за всички хора. Например, ако човек е умствено увреден то той често пъти не е по-интелигентен от едно възрастно куче, така че “интелигентността” не може да се използва за защита на видовизма.

Хората не са ли уникални?

Навремето се е смятало, че хората са уникални, но в наше време това се смята и за животните. Например, някои примати са наблюдавани да правят и използват различни предмети, а преди се е смятало, че това е присъщо само за хората. Смятало се е също, че хората са единствените същества използващи говор, но сега е ясно, че и животните имат свой (а не само нечленоразделни звуци), а дори някой се научават на човешкият. Дори ако тези качества бяха уникални само за хората, то те не са морално издържани.

Ако не можем да използваме видът като качество да определим, кои индивиди заслужават нашето морално отношение, тогава кое качество да използваме ? Много от активистите смятат, че това качество трябва да е способността да се усеща.

Чувствителност

Способността да усещаш всъщност означава да можеш да страдаш. Философът Джереми Бентъм пише: “въпросът не е могат ли да мислят, нито могат ли да говорят. А могат ли да страдат?”. Например, щом кучето може да изпитва болка, то това означава, че моралната му стойност е толкова , колкото и на едно човешко същество. Дървената маса, от друга страна например не може да изпитва болка, това означава, че не е морално еквивалентна на човек. Разбира се това да се “нарани” една маса понякога е морално грешно, тъй като това ще доведе до икономически и естетически вреди на човека на когото е, но ние нямаме морална отговорност към самата маса, а към собственика ѝ.

Защо чувствителността е важна?

Много хора вярват, че не трябва да предприемаме действие, което би наранило друг човек. Това е така защото те знаят, че другите хора са способни да изпитват болка и да страдат. Ако дадено действие причинява вреда на някое живо същество, то това действие е морално неприемливо. Ако приемем, че животните са способни да страдат, то това означава, че е морално неприемливо да им се причинява болка. Да вярваме, че животните страдат по друг начин от хората е видовизъм.

Какво означава “неоправдано” страдание?

Кога страданието е оправдано? Много активисти от движението за права на животните вярват, че щом хората могат да живеят без да се хранят с животински продукти, то и използването на животни за забавление и за козметични експерименти също не е морално приемливо. Тук ще попитате “Ами медицинските експерименти?”. Напълно възможно е да се провеждат медицински експерименти без да се използват животни, въпреки това съществува конфликт между привържениците на тази идея и на тези, които смятат че използването на животни за опити върху тях е важно от научна гледна точка. Привържениците на първата идея твърдят, че резултатите получени от изследванията върху животни не са приложими за хората, и че подобни експерименти трябва да се правят върху човешки клетки или човешки тъкан, или върху доброволци. Противниците на тази идея обаче твърдят, че една клетка или тъкан не могат да са като цели животни, и че животните са най-добрите “лабораторни образци”. Всички вие може би сте съгласни, че някои експерименти не бива да се правят върху хора, независимо че те са съгласни. От позицията на “правата на животните”, животните не бива да се третират по-различно от хората. Щом насилствените опити върху хора са осъдими, то и опитите върху животни трябва да са такива, защото животните не са способни да кандидатстват доброволно да участват в тях.

Може би животните не страдат?

Някои от вас може би ще кажат, че животните не са способни да страдат. Философът от XVII век Рене Декарт твърди, че животните са като часовници - механични биороботи, които имат инстинкти, но не могат да изпитват болка. Много хора, които са имали домашен любимец, вероятно не биха се съгласили с твърдението на Декарт. Те са наблюдавали, че животното реагира по различен начин на глад, болка и страх. Треньорите на животни също не биха се съгласили с идеята на Декарт, те много добре знаят, че биенето на животните ще даде нужните резултати, защото животните бързо научават какво да правят за да избегнат болката.

Употребата на животни не е ли оправдана?

Има много хора, които вярват че животните могат да страдат, но смятат това страдание за оправдано. Например те могат да кажат, че убийството на една крава е оправдано, защото тя ще се използва за храна. Ако обаче се твърди, че това не е приложимо и за хората, то това е видовизъм.