Ловците са убийци, просто и ясно. Нека не ги оправдаваме и смекчаваме нещата. Ловците се опитват да оправдаят жестокото си забавление, но каквото и да говорят, за да ни убедят в противното, ловът е умишлено, хладнокръвно убийство на невинни животни.

Целта на лова е да се убиват животни. Ловците твърдят, че не става въпрос само за убиване. Те смятат, че сближаването с природата, нейното опознаване, дружбата, физическата активност и така наречените екологични ползи са толкова важни за ловуването, колкото и самото убийство или опити за убийство на мишената.

Но повечето хора могат да изучават и да се наслаждават на природата, и в същото време да допринасят за опазването на околната среда без да убиват животни, и като натискат копчето на фотоапарата, а не спусака на пушката или пистолета.

Наистина ли ловците за загрижени?

Абсурдно е да се вярва, че човек, който цели да убие здраво животно за удоволствие, трофей или печалба се грижи за дивите животни или природата като цяло. Снимки на усмихнати ловци, които позират с мъртвите си жертви едва ли отразява „грижовността”, за която се сещат повечето хора.

Ако ловците са „истински” природозащитници, както твърдят, и реално се интересуват от благосъстоянието на животните, те ще използват всички хуманни, мирни възможности или средства да се грижат за дивите животни и околната среда. Вместо това решение им на всички съществуващи проблеми с животни е пушката. Защо тогава ловците, или така наречените природозащитници, се интересуват единствено от животни, които са най-привлекателни като трофей или тяхното ловуване е най-предизвикателно.

Плащат ли ловците за опазване на околната среда?

Убиването на диви животни е голям бизнес и много хора печелят добре от него. Тези, които насърчават и участват в лова на животни образуват многомилионна кожарска индустрия която ще се бори до последно, за да остане в бизнеса. Производителите и търговците на ловни принадлежности, облекло, оръжие и боеприпаси, лъкове и стрели, къмпинг оборудване и други имат пряк интерес да представят лова като добър, здравословен семеен спорт на открито. Колкото повече ловци, толкова по-големи печалби за тях самите.

Собственици на ловните стопанства заедно с местните и национални власти печелят милиони кожи от редки екземляри годишно, като продават диви животни на частни ловни стопанства, където ловците заплащат безбожни такси, за да ги убиват за удоволствие, трофеи или месо.

Както при всеки друг вид узаконена злоупотреба с животни, ловуването няма лесно да бъде премахнато, въпреки безмилостния натиск от страна на защитниците на правата на животните.

Това, което прави защитата на лова лесна е, че ловците разпространяват невярното твърдение, че точно те финансират опазването на околната среда и ако не бяха те повечето защитени земи, които са частна собственост в момента, щяха да са вече земеделски земи като това би довело до изчезването на дивите им обитатели. Това означава, на първо място, че единствената причина за отглеждането на диви животни сред тези земи е с цел да се печелят средства от лова им и на второ място, че всички земи на непечеливши ловни стопанства трябва автоматично да станат жертви на разрушителното селско стопанство. Пълен абсурд.

Опазването на околната среда и защитата на дивите животни трябва да бъдат финансирани от източници с приемливи морални подбуди, включително облагане еко-такса всички доходи от продажбата на стоки и услуги, които произлизат от който и да е природен източник. Дивата природа и опазването на околната среда не бива да се оставят в ръцете на неблагосклонна към животните система, която печели като оправдава убийствата на здрави, беззащитни животни. Като позволява  на ловците да твърдят, че „плащат за опазване”, обществото се проваля в грижите си за дивата природа. Съдбата на дивите животни е буквално изоставена в ръцете на убийци.

Ловецът отговаря ли на образа на хищник?

Определено не. Ловците няма да пропуснат възможност да се окичат с лаври, дори до степен да претендират за ролята на естествени хищници по земите, където естествените хищници са били ликвидирани или не съществуват.

Но, когато т.нар. хищник, ловецът избира да убие само най-внушителните екземпляри. Това е в пряко противоречие с ролята на естествените хищници, които излизат на лов за старите, ранените и непредпазливите, като по този начин се грижат за здравето на стадото. Старите, немощните и непредпазливите хищници стават жертви, но не на ловуващия човек, който желае само здрави и млади животни.

Постоянното убийство на млади животни, от който и да е вид, води до отслабване на генетичните характеристики на този вид и може да завиши опасността от изчезването му. Никой естествен хищник не би действал по този начин освен при необичайни и изключителни обстоятелства. Естественото и балансирано отношение хищник-плячка води до здрави поколения и на двете страни.

Защо ловуването е нередно!

Ловуването е нередно, защото наушава основното право на всяко живо създание – правото на живот.  Ловците твърдят, че убиват само животни, които са в повече за тези земи или тези, които са стари или ранени. Те настояват, че причините за убийствата са хуманни и целесъобразни и че преждевременната смърт от куршум или стрела е за предпочитане пред естествена смърт.

От всичко това следва да предположим, че животни, които са убити или ранени от човека, изпитват по-малко страх, стрес и болка от тези, които са умрели от естествена смърт, включително и хищничество.

Факт е, че ловците убиват заради насладата, удовлетворението, и тласъка, който убийството дава на иначе крехкото им его. Така убийството изглежда като почетна игра, към която другите трябва да се стремят и да подражават. Това превръща животните в удобни обекти, които съществуват, за да задоволяват хората и ако това задоволство идва от убиването на животно, така да бъде.

Ловът лесно прославя морално незащитимото разбиране, че животните съществуват, за да служат на хората. И нищо не подчертава по-категорично това погрешно схващане от преследването и убиването на диво животно за забавление, трофей или печалба. Това показва, че ловците въобще не зачитат правото на дивите животни да прекарат живота си сред естествената си среда. И докато на ловците им е разрешено да водят кървата си война срещу невинни диви животни и обществото одобрява, всеки един човек в това общество носи вина за това злодеяние.

Също така, когато ловецът прибира тялото на убитото животно, отнема от екосистемата хранителните вещества в това тяло. Всяко животно е изцяло съставено от елементи, натрупани в рамките на екосистемата, в която е живяло. Когато то умира от естествена смърт, тялото се разлага или бива погълнато от екосистемата и елементите, които го изграждат остават в нея и биват преработени от растенията или животните. Когато ловецът отнема тялото от екосистемата, тя губи елементите, които то съдържа.

Като се имат предвид оръжията, които използват ловците днес, твърдението, че животното има малък или никакъв шанс да избегне убийството си или да бъде ранено, е дръзко. Разстоянието, от което ловецът може да произведе фаталния изстрел надхвърля разстоянието, от което естествен хищник може успешно да нападне нарочената жертва. Дивите животни все още не са развили необходимия инстинкт да държат съвременния ловец на „безопасно” място.

Хората винаги са ловували.

Има много ясна практика сред ловците да защитават кървавия си „спорт”, като твърдят, че е в природата на човека да ловува. Това е абсолютна лъжа. Ловците са завлечени в ловуването от своите приятели и от индустрия, която по различни начини насърчава хората да станат ловци, като свързва лова с мъжество, приключения и дори божествена наредба. Това означава, че хората са неспособни да се превърнат в по-цивилизовани, грижовни и толерантни същества. За щастие това е много погрешно. Има надежда за бъдеще, в което животните са уважавани заради естествената си стойност и че законите, които днес дават „правото” на хората да ги притежават и нараняват ще бъдат заменени от нова етика, която защитава правата на всички животни, така както Просвещението започна универсализацията на човешките права.

Ловът и критиката

Ловците изразяват особена непоносимост към всеки, който поставя под въпрос така наречената им „етика” или се осмелява да критикува насилственото им забавление. Всеки, който се противопоставя на избиването на невинни животни от ловците е заклеймяван като „хипи”, „нереалист”, „непрактичен”, „емоционален”, „невежа”, дори „терорист”, ако случайно е и защитник на правата на животните.

Всеки един критик на лова е подиграван до такава степен, че заедно с гражданското общество са сплашени до състояние на мълчаливо примирение, че лова е незаменима, дори благородна част от общоприетата политика и практика на опазване.

Това, че ловците трябва да предприемат по-сериозни мерки, за да защитят действията си пред все по-критичното и информирано общество е обнадеждаващо. Въпреки това, употребата на термини като „устойчива практика” и „разумна практика” в ежедневната реч на ловците целят да легитимират убийствата им.

Жалка е и злочестата реалност, че начело на повечето неправителствени организации за опазване на природата стоят ловци, или хора, които не виждат нищо лошо в убиването на диви животни за забавление, печалба или трофей. На най-нисшите членове на тези оганизации бързо се внушава, че ловуването е необходимо зло, което върви ръка за ръка с така наречената „устойчива практика”. Тези, които критикуват ловния аспект на „устойчивата практика” са отбягвани и игнорирани в рамките на организацията, в която членуват.